Български
Такса смет за художествени галерии, за ресторанти и магазини е еднаква, просто всички те са “нежилищни имоти на предприятията, попадащи в границите на организираното сметосъбиране”. Това е текстът в наредбата за местните такси на Столичната община, който ги обединява в една формула за изчисляване на такса битови отпадъци (ТБО). Сумата варира според имота, но не и според количеството отпадъци, което произвежда даден обект.
“Ние реално нямаме отпадъци. Единствено картоните от опаковките на картините понякога са за изхвърляне. Тогава ги носим в контейнерите за разделно събиране”, обясниха от частна галерия в центъра на София.
Член 23 на наредбата за местните такси дава възможност фирмите в София да си поръчат свой контейнер от общината и по количеството отпадъци да им се начислява такса смет. Но им разрешава и да не го направят и тогава таксата се формира върху отчетната стойност на имота. Практиката в центъра на София показва, че вторият вариант е предпочитан, затова контейнерите в близост до заведения за хранене постоянно са препълнени, оплакват се граждани, живеещи наоколо.
Принципът “Замърсителят плаща” трябваше да се въведе от 1 януари
Принципът “Замърсителят плаща” при автомобилите бе въведен от Столичната община с вдигането на местния данък за по-старите коли от 1 януари. При отпадъците този принцип щеше да се въведе от същата дата и то за цялата страна с прието изменение в чл. 67, ал.4 от Закона за местните данъци и такси. В него се казва: Количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци”. Този принцип вместо да се прилага от 1 януари 2020 г., бе отложен от парламента за началото на 2022 г.
ЕК е против постоянното отлагане у нас на принципа “Замърсителят плаща”
България може да бъде санкционирана от Европейската комисия, ако продължава да не прилага този принцип при определянето на такса смет, сигнализира Българската стопанска камара през миналата година. Организацията подаде жалба до ЕК срещу определянето на таксата на база отчетната стойност на имота или на балансовата стойност на активите, вместо на реално произведеното количество смет.
“Европейската комисия няма да се колебае да предприеме действия срещу държавите-членки, в които националното законодателство или практика не са в съответствие с принципа “замърсителят плаща”, се заявява в писмо отговор от ЕК до БСК, получено през май 2019 г.
В писмото се посочва, че вече е извършено обстойно разглеждане на жалбата и е установено, че българското законодателство предвижда конкретни мерки за прилагане на този принцип още от 2015 г., но влизането му в сила постоянно се отлага.
“Визия за София”: Анонимността на отпадъците е проблем за столицата
В обширното проучване за развитието на Столична община до 2050 г. екипът на проекта “Визия за София” е стигнал до същия извод и за жилищните имоти. Ръководителят му Любо Георгиев обяви, че ще предложи на общината такса смет да се определя не според данъчната оценка на жилището, както е сега, а по реалното количество отпадъци на едно домакинство.
“Анонимността на отпадъците пречи да се разбере кой къде колко изхвърля”, отбелязва Георгиев. Като успешен пилотен проект той посочва обособяването на три жилищни блока в район “Надежда”, които имат свои контейнери с ключ. Там няма разхвърляни боклуци, а разделното събиране се е увеличило значително. Живеещите в тези блокове плащат същата такса смет, както навсякъде другаде в София.
В София ще се прилагат различни механизми за формиране на таксата
“В тези блокове в “Надежда” може да се измерва количеството боклук, което гражданите формират. Личната ми позиция е, че на търговските обекти и на обществените сгради трябва да имат индивидуални съдове за смет и да се измерва количеството отпадъци. И така да се върви към заплащане на тази основа”, обясни за “Дневник” Лорита Радева от ГЕРБ, председател на комисията по околна среда на Столичния общински съвет.