Въвеждането на новата методика за изчисляване на Такса битови отпадъци ще бъде отложено за пореден път. В ситуация на изборна спирала никой няма волята да направи промяна, която ще бръкне в джоба на гласоподавателите  

Такса битови отпадъци ще продължи да се начислява и следващата година по сегашната методика – според данъчната оценка на имотите. Това означава, че идеята таксата да се определя според количеството на генерираните отпадъци отново няма да сработи. Според предварителните планове от 1 януари 2023 година общините у нас трябва да започнат да прилагат принципа “замърсителят плаща” при изчисляването на ТБО. Както много други добри планове обаче, и този явно ще остане във фризера, защото нито държавата, нито местните общности са готови за такава промяна.

Още в края на 2021 година Европейската сметна палата (ЕСП) излезе със специален доклад, който може да се разглежда като стратегическа заявка за кардинална промяна в политиката на управление на отпадъците. От него става ясно, че принципът „замърсителят плаща“ трябва да стане задължителен за целия Съюз най-късно до края на 2025 година. Отнася се и за домакинствата, и за бизнеса.

Хубавото на ЕС, че когато европейското законодателство отърва на съответната държава, тя да го прилага

Когато обаче не я устройва, може да го пренебрегва почти безнаказано. Така е и с такса смет (ТБО) у нас.

Държавата на практика няма никаква административна и правна готовност, за да промени методиката за ТБО. През 2021 г. тя бе отложена за пореден път с идеята, че се чакат резултатите от националното преброяване, за да се знае реално колко души живеят във всяко едно жилище, а и тогава върлуваше ковид. Миналата година изкарахме почти без парламент и със служебни правителства, а сега ситуацията е същата. За да влезе в сила новата методика, трябва да бъдат направени няколко промени в законите за местното самоуправление и за бюджета. Ясно е, че това няма как да се случи до края на 2022-ра и така методиката отново няма да бъде променена.

Сегашната методика е несправедлива и за гражданите, и за бизнеса

В големите общини фирмите генерират едва една четвърт от боклука, но формират близо 70% от общия размер на постъпленията от ТБО, защото данъчните оценки на имотите им обикновено са големи. Засегнати са обаче и много граждани – например самотно живеещ възрастен човек в голям апартамент на пъпа на Пловдив плаща значително по-висока такса смет от петчленна фамилия, обитаваща панелка в “Източен” или “Тракия”, макар да генерира в пъти по-малко боклук.

Най-големият губещ от сегашното състояние са общините и природата

От една страна, разходите им за управление на отпадъците растат (заради увеличаващата се държавна такса за депониране и инфлацията), а без промяна на данъчните оценки и данъчната основа те не могат да увеличат значително приходите си от ТБО. В същото време трябва да правят и инвестиции за разширяване и модернизация на сметищата. Пак поради липса на средства, а и на политическа воля и административни умения, те не правят нищо, за да стимулират разделното събиране на боклука, което значително би намалило количествата на отпадъците, които отиват за депониране. Кметовете и общинските съвети имат възможност и сами да променят методиката за изчисляване на ТБО, с което да си гарантират повече приходи, но и те не бързат. В ситуация на изборна спирала и предстоящ местен вот догодина никой няма да направи промяна, която да бръкне в джоба на гласоподавателите. Защото е ясно, че с новата методика такса смет ще поскъпне и  това няма да се хареса на електората. Така че по-справедливият и щадящ природата принцип “замърсителят плаща” ще бъде въведен в България, ама друг път. Като съдебната реформа, тези в здравеопазването и образованието и други промени, които отдавна чакаме, но никога не се случват, който и да управлява България.

 

Източник: Замърсителят плаща, ама друг път (marica.bg)

Google+