Колко ни струва чистенето

През 2018 г. София отново ще увеличи бюджета си за отпадъци и чистота, но остава въпросът дали парите се изразходват разумно

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/12/01/3088020_kolko_ni_struva_chisteneto/

 

 

Темата накратко:

– През 2018 г. София отново увеличава бюджета си за събиране на отпадъци и чистота и ще отдели 184 млн. лв

– Основната промяна е ръстът на бюджета към сметопочистващите фирми за миене на улиците

– Усилията и парите на общината са концентрирани в традиционното смесено събиране на боклука и инсталация за изгарянето му

 

Истината, че боклукът е злато, важи навсякъде – от люлката на италианския подземен живот Сицилия до кротка източноевропейска София. За тази сфера се прилага първото правило на гангстерската икономика – намери бизнес, който е леснодостъпен, носи добри пари и може да се контролира без проблем. Сметосъбирането е перфектната комбинация. Легално е, носи голяма печалба, има постоянно търсене и е направо елементарно, сравнено с други предприемачески занимания.

 

Последният голям сюжет, който напомни, че в боклука на София има огромна стойност, която се разпределя по неясни правила, беше кризата с отпадъците преди осем години. Кмет в онези времена беше Бойко Борисов. През пролетта и лятото на 2009 г., малко преди първите спечелени избори с ГЕРБ, той театрално пребори предполагаемата мафия, като спря 15-годишните договори с фирмите на Румен Гайтански-Вълка “Волф” и ДИТЦ. После общината разпредели териториите с нови търгове на други фирми, този път за по пет години. Въпросът при кого отиват между 10% и 15% от бюджета на столицата всяка година постепенно заглъхна в полза на следващата, по-впечатляваща история с европейски блясък. София се сдоби със завод за механично-биологично третиране на боклук (МБТ), който се превърна във второто непоклатимо постижение на общинското управление на ГЕРБ след метрото.

 

Според официалните данни през 2016 г. са рециклирани 26% от общия отпадък на столицата. За него обаче са отделени 0% от бюджета на столичани. Рециклирането остава странична дейност, за която се грижат и от която печелят три фирми – “Екопак България”, “Екобулпак” и “Булекопак” (виж данни за приходите им в таблицата и повече в текста “Време разделно”). Гигантският ресурс на София продължава да е насочен другаде – в доброто старо събиране на вмирисани контейнери и захранването на новия завод със смесени битови отпадъци. В последните години общината харчи все по-големи суми за чистота. Срещу тях обаче остават въпроси: например защо парите не отиват в иновации, а в по-често миене на улиците с маркуч и засаждането на повече цветя и дали общината взима най-добрите решения за справянето с боклука на столицата.

 

Следващите 12 месеца за боклука

 

В критичната 2009 г. София разполагаше със 130 млн. лв. за почистване на града. През 2018 г. общината се подготвя да разпредели с почти 40% повече пари – общо 184 млн. лв. Поддържането на чистотата, разбира се, включва и други дейности освен събиране и извозване на кофите за боклук – почистване на улиците през зимата и лятото, озеленяване и поддръжка на различните съоръжения за третиране на отпадъците. Лъвското парче от бюджета обаче отива в първите три дейности – за почистване на кофи и улици, които се изпълняват от едни и същи фирми.

 

Догодина те ще си разпределят 120 млн. лв. за събиране и транспорт на отпадъци и почистване на улиците през зимата и лятото. По план София дори няма да успее да събере достатъчно средства от такса смет и ще покрие 11 млн. лв. допълнително от бюджета. За втора поредна година се увеличават парите за миене на улиците с маркуч. Този път увеличението е от 5 млн. лв., които трябва да осигурят едно допълнително миене – вместо три, тази дейност ще бъде планирана четири пъти (здравей, председателство).

 

До момента, в който Бойко Борисов реши да изгони “Волф” и ДИТЦ, двете фирми държаха сметосъбирането в 19 от 24-те района на града. И днес обаче София не изглежда като рай на равното разпределение и пазарните правила. Най-големи играчи сега са фирми и обединения около групата фирми “Титан” на Иво Иванов и Димитър Борисов и дружества, свързани с Кирил Домусчиев. Те почистват 16 района: “Искър”, “Кремиковци”, “Панчарево”, “Банкя”, “Връбница”, “Нови Искър”, “Средец”, “Оборище”, “Лозенец”, “Студентски”, “Възраждане”, “Триадица-център”, “Триадица”, “Младост”, “Овча купел”, “Витоша”. Румен Гайтански-Вълка също се върна в почистването в столицата в началото на годината, като свързаното с него “Грийн партнърс – БКС” пое “Красна поляна и “Красно село”. Останалите квартали са разпределени между по-малки фирми. Единственият международен играч е австрийската “А.С.А. България”, която чисти в “Подуяне”.

 

В началото на последния си мандат кметът Йорданка Фандъкова говореше за това, че общината трябва да поеме обратно дейностите по почистване на целия град до 2020 г. чрез общинското “Чистота-Искър”. “Както виждате, се залагат средства за закупуване на техника с идеята постепенно и частично да се създаде структура, която да поеме част от задълженията по почистването”, обясняваше тогава тя. За целта бяха похарчени над два милиона лева за нова техника за общинското дружество. Преди година “Чистота-Искър” отговаряше за кварталите “Красна поляна” и “Красно село”, но през декември 2016 г. кметът поиска проверка от прокуратурата на фирмата и управителя й Джоанна Димитрова заради превъзлагане на дейности на други дружества. От 2017 г. “Чистота-Искър” пое извозването на боклука в най-големия столичен квартал “Люлин”. “Лично аз взех с притеснение това решение заради капацитета на дружеството”, обясни през януари Фандъкова. В общината в момента вече не се говори за поемане на дейностите по почистването от частните фирми.

 

Проект печели, проект губи

 

Най-смисленият и най-скъпият ход с боклука на София за последните десет години е, че огромната част вече се обработва, а не се депонира. Причината е заводът за механично-биологично третиране на отпадъци край с. Яна, който струваше почти 350 млн. лв. Две и половина години след като съоръжението пое отпадъците на София обаче, се трупат въпроси около това колко ефективно се управлява то.

 

От декември 2016 г. заводът остана без директор, след като бившият мениджър Николай Славов беше уволнен. Официалната причина беше трудова злополука, при която загина човек. Според информация на Калоян Паргов от БСП обаче молбата на Славов за напускане е подадена три дни преди инцидента. Впоследствие общинските съветници от ГЕРБ обясниха напускането с “натрупване на нарушения”. По-малко от две седмици по-късно и заместник-кметът на София по околната среда Мария Бояджийска подаде оставка “по лични причини”. Йорданка Фандъкова и общината така и не коментираха причините за двете промени и връзката с работата на инсталацията. “Заводът за битови отпадъци трябваше да постигне конкретни резултати – след преработването на боклука само 10% да отива т на депо. Две години след неговата работа тези проценти на оползотворяване не могат да се достигнат”, допълнително критикуваха от БСП през лятото чрез депутата и бивш общински съветник Георги Свиленски.

 

В момента заводът е и сериозен генератор на разходи. Общината плаща на трите циментови завода – “Холсим България” АД, “Девня цимент” АД, “Златна Панега цимент” АД да изгарят крайния му продукт – т.нар. твърдо/модифицирано гориво, или RDF. Към първите две дружества по прогноза трябва да отидат по около 4 млн. лв., а към третото – 1.3 млн. лв., но общината е прекратила договора си с него. За последната година, откакто е със сменено ръководство, заводът е натрупал разходи от няколко милиона лева за поддръжка, ремонт и доставка на допълнителни части на чисто новата инсталация. В края на октомври общинският съвет гласува и заем от 5.8 млн. лв. от Европейската инвестиционна банка за “укрепване на капацитета за управление на завода”.

 

Следващата голяма цел, към която Столичната община гледа по отношение на боклука, не е рециклирането. София трябва да завърши цикъла, като построи собствена площадка за изгаряне на RDF на територията на ТЕЦ “София”. Общинските съветници задвижиха процедурата, която се бави вече няколко години, в последното си заседание преди лятната почивка въпреки критиките, че няма достатъчно информация за проекта. Както обикновено, най-добре се чисти по тъмно.

 

********************

 

Пътят на боклука

Какво се случва с торбите смет, след като ги изхвърлите в кофите

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/12/01/3088465_putiat_na_bokluka/?

 

Първо важно условие е да избираме продукти, чиито опаковки са годни за рециклиране, и след това да се погрижим за тях така, че да влязат в кръговрата на боклука, а не да завършат на сметище. Така например многокомпозитните опаковки (направени от повече от един материал) обикновено или не се рециклират, или преработването им отнема много повече време и ресурси. От “Екоинвест” ЕООД, рециклатор и производител на пластмаса, разказаха, че при полипропиленовите торби се използват два вида пластмаса. Това ще рече, че при обработката торбата трябва да се разшие и материалите да се отделят един от друг, така че да могат да се рециклират, тъй като различните видове пластмаса се обработват отделно. Тоест, когато като потребители избягваме многокомпозитните опаковки, автоматично правим процеса на рециклираме по-ефективен.

 

Стъпката след потребителския избор е да се погрижите съответният отпадък да е пригоден за рециклиране. Това ще рече по него да няма остатъци от храна и при възможност да бъде смачкан. След това, разбира се, сте отговорни за изхвърлянето на отпадъка в съответния “цветен” контейнер. Ето какво да знаем за всеки от тези цветове.

 

Стъкло

 

Стъклените опаковки са сред най-природосъобразните и безвредни за човешкото здраве. Например при стъклото за разлика от някои пластмаси и консервни кутии, както и термичната хартия, не се отделя веществото бисфенол А (BPA), което създава риск от неврологични, туморни и хормонални нарушения, особено при децата и бебетата. Освен това, стига да е достатъчно добре сортирано, стъклото на практика може да се рециклира вечно.

 

Производители на стъклени опаковки обясниха, че 1 тон рециклирано стъкло спестява повече от тон суровини. От голям български рециклатор пък разказаха, че през 2016 г. са оползотворили 78 000 тона стъкло, за 2017 г. се очаква количеството да надхвърли 80 000 тона и прогнозират, че през 2018 г. обемът ще нарасне на 90 000 тона. По този начин се спестяват ресурси като природен газ, намаляват се вредните емисии от производството на стъкло от първична суровина и се затваря кръгът отпадък – суровина – нов продукт. Освен това стъклените опаковки като буркани и бутилки могат да се използват многократно, без това да носи риск за здравето.

 

Процесът:

 

Бутилка вино – Изплакваме я – Изхвърляме я в контейнера, обозначен за стъкло – В инсталацията за сортиране натрошават бутилката – Трошките се смесват с пясък, оцветители и сода, а обемът на стъклото от бутилката вино достига до 80%  Сместа се разтопява при 1200 – 1500 С° – Разтопената и гореща стъкломаса се оформя в нови бутилки и буркани – След като новата бутилка вино изстине, качеството й се проверява – Бутилката се транспортира до изба, в която отново я пълнят – Бутилката се връща отново в дома

 

Пластмаса и найлони

 

Въпреки че има някои общи категории, в действителност пластмасите са хиляди видове в зависимост от примесите и характеристиките. В повечето случаи рециклирането на пластмаса всъщност е т.нар. downcycling. Материалът се разгражда до основните си елементи, след което към тях може да се добави първична суровина и да се превърне в различен продукт. Това обаче влошава качеството на пластмасата, така че рано или късно се депонира за разлика от стъклото. Така например от бутилките за вода не могат пак да се направят бутилки. Новополученият материал се влага в продукти като детски играчки, килими, имитации на дърво, части за автомобили и т.н.

 

По данни на “Мегапорт” ЕООД, рециклатор и производител основно на найлонови торби и чували, целият процес – от закупуване на рециклируема суровина до изработката на нов чувал, може да отнеме едва 2-3 дни. Често това са продукти, които не могат да бъдат рециклирани отново. Рециклирането на пластмаса спестява ресурси, но понеже цикълът на рециклиране не може да продължи дълго, това не е устойчив процес. Затова е важно максимално да се намали потреблението на опаковки от пластмаса и найлон.

 

Процесът:

 

Смачкана бутилка – селектиране на пластмаси с различна твърдост и характеристики – балиране заедно с пластмаси от същата група – рециклатор смила суровината и я изпира, за да премахне всички остатъчни материали и замърсявания – добавя се първична суровина – претопява се и се оформя на гранули, подходящи за производството на нови стоки – нови продукти (касетки за пренос на стоки, ВиК тръби, чували за смет, селскостопански фолиа, термофолио).

 

Хартия

 

Според Американската агенция по опазване на околната среда хартията може да се рециклира до 7 пъти в зависимост от качеството на суровината. Хартия, съставена от по-дълги влакна, като офисната например, може да се рециклира повече пъти, докато такава с къси, като вестникарската, има по-кратък цикъл. Според Европейския съвет за рециклиране на хартия през 2005 г. 62% от хартията, използвана на територията на Европа, е била рециклирана, като този процент постепенно се покачва и показва 71,5% за 2015 г. За същия период емисиите въглероден диоксид при производство на един тон хартия са спаднали с 21,1%.

 

От “Санитекс пейпър продуктс” ООД разказаха как вестници, списания и офсетова хартия се превръщат в тишу и тоалетна хартия.

 

Процесът:

 

Хартията се претегля, измерва се съдържанието на влага и се сортира по видове – в съоръжение, наречено хидропулпер, хартиената суровина се смесва с отпадъчни води от производството на тишу – отделят се примесите от найлони, метал и други материали – масата се изпомпва към приемен басейн, където замърсяванията допълнително се промиват – изпомпва се към вихров очистител, който отделя тежките отпадъци, като пясък например – хартиената маса минава през още едно пречистване, чрез турбосепаратор – разрежда се с вода – поставя се на сито, оформя се хартиено платно и се дава посока на хартиените влакна – получената хартия се изсушава, навива на рола и се нарязва.

 

Метал

 

Най-често се рециклират алуминий и стомана, тъй като останалите широкоразпространени в бита метали са по-скъпи и изхвърлянето им се случва сравнително рядко. Според данни на “Екопак” АД, за добиването на 500 г алуминий се изразходват 7,5 kWh електричество, докато преработването на алуминия изразходва само 4% от тази енергия. Организацията също така отбелязва, че рециклирането на стомана изразходва едва 40% от енергията, необходима за добиването на първична суровина. Според закона лицата, които пускат на пазара опаковани в метал стоки, трябва да предприемат мерки за обработването на не по-малко от 50% от теглото на съответния метал. А според данни на Евростат за 2014 г. на територията на ЕС опаковките от метал са били най-малко като количество в сравнение с други материали (4,5 милиона тона).

 

Процесът:

 

Металът се сортира с магнитни сепаратори – групира се, нарязва се и се пресова – обезмасляване, обеззаразяване и радиационен контрол – оформяне на блокове или листа – претопяване по вид и пречистване, най-често с електролиза

 

Биоотпадъците

 

Обелките от плодове и зеленчуци, остатъците от храна, листата в двора – за всичко това има много по-добро приложение от сивите контейнери за смесени отпадъци. Т.нар. компостиране е процес, при който биологичните отпадъци се разграждат, за да се превърнат в богати и екосъобразни то ри. Въпреки че не е трудно да компостирате у дома, ако нямате време и пространство да го правите, съществува и друго решение – отделете зелените си отпадъци и ги поставете до смесения контейнер вместо в него.

 

В Столична община разказаха, че био отпадъците се преработват в инсталацията “Хан Богров”. От януари до октомври 2017 г. са произведени 7,471 т компост, главно от био отпадъците на детски градини, училища, пазари, болници, заведения и събраните листа в парковете. След това компостът се използва за наторяване на зелените площи в града, а част от него се раздава на гражданите срещу документ за платена такса смет.

 

Защо е по-добре насипни стоки?

 

Както стана ясно, най-важна е превенцията – изобщо да не бъде създаван боклук винаги, когато това е възможно. По данни на Евростат през 2014 г. живеещите на територията на ЕС са генерирали средно 162,9 кг отпадъци от опаковки на човек. Най-много са били опаковките от хартия и картон – 41%, следвани от стъкло и пластмаса – 19%, 16% от дърво, а най-малък дял заемат металите – 6%. Както се вижда от горната таблица, за периода 2012–2015 г. българите използват все повече опаковани стоки. Повечето опаковани стоки от хранително-вкусовата промишленост включват някакъв вид пластмаса, като според данни на НСИ за периода 2010–2015 г. сме започнали да използваме 21,4 % повече пластмасови опаковки.

 

*******************

 

Защо има смисъл да рециклирате

Системата за преработка на отпадъци в София работи, макар и все още трудно и с побутване. За да произвежда повече смисъл и пари, трябва да участват повече хора

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/12/01/3088439_zashto_ima_smisul_da_reciklirate/

 

 

За 2015 г. българите са генерирали средно 420 кг битови отпадъци на човек, като най-много боклук е събран в София – 643 000 тона, а най-малко във Видин – 22 000 тона.

 

Боклукът. Този остатъчен продукт на съвременната цивилизация, който магически се изпарява от контейнерите, в които го хвърляме всеки ден. Само шумът от нощните камиони и миризмата на понякога преливащите кофи ни напомня, че живеем върху планини от остатъци, които депонираме някъде далеч от очите.

 

Рециклирането е спасението от тези планини. То едновременно спестява ресурси (вода, енергия, земна площ), предотвратява негативните ефекти, които разлагащият се в сметищата боклук има върху човешкото здраве, забавя глобалното затопляне и намалява щетите, които съвременната индустрия причинява върху флората и фауната. Производството на стоки от рециклирани материали (вторична суровина) вместо от новодобити материали (първична суровина) създава повече възможности в икономически план. Според Европейската агенция за околна среда професионалната заетост, свързана с рециклиране, се е увеличила с 45% между 2000 и 2007 г. В същия доклад агенцията твърди, че рециклирането на алуминий може да спести до 95% от енергията, необходима за направата на материала от първична суровина.

 

Депата са вредни

 

Изхвърлени на сметище, някои материали се разграждат стотици и хиляди години, а съставът на други изобщо не позволява разграждането им. Така например много видове пластмаса просто се разпадат на по-малки парчета, но не изчезват. Когато попаднат в природата, тези частици влизат в хранителната верига, тъй като животните ги поглъщат заедно с останалата си храна. И така неправилно изхвърлената бутилка от вода се превръща в камъчето, което обръща цели екосистеми.

 

Има ли смисъл обаче от рециклирането в България? Все още битуващото мнение е, че не. Градски легенди, липса на санкции, недобре измислени удобства и поощрения и чиста проба немарливост пречат на системата да стане всеобхватна. Проследихме пътя на боклука от кофите, където ние се сбогуваме с него, за да видим дали системата работи. Отговорът е, че работи и става все по-добра. Единственото, което липсва, за да се променя по-мащабно средата, е масово участие на хората в нея.

 

Организаторите

 

Самата община има основно контролни функции, но не тя извършва физическата дейност по разделното сметосъбиране и преработване на отпадъците. На местата с над 5000 души население се сключват договори с акционерни дружества по оползотворяване, които на свой ред делегират задължения на подизпълнители. Така организациите по оползотворяване се явяват основно контролни органи на своите подизпълнители. На територията на Столичната община функционират три такива дружества – “Екопак България” АД, “Екобулпак” АД и “Булекопак” АД.

 

Организациите по оползотворяване на отпадъка не получават финансиране от държавни или европейски структури. Тяхната печалба идва от две основни места – производителите и заводите за рециклиране (рециклатори).

 

Според закона “лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за разделното им събиране и третиране”. Производителите могат да изпълнят задължението си в два варианта – индивидуално или колективно. При първия вариант се заплаща т.нар. продуктова такса, определена от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). При втория обаче таксата е към някоя от организациите по оползотворяване и е по-ниска, тъй като се определя на пазарен принцип. Например по данни на “Екобулпак” АД дължимата такса, определена от МОСВ за стъклени опаковки, е 0.20 лв./кг, в сравнение с 0.043 лв./кг към организацията. Така повечето производители избират да плащат вноски към организации по оползотворяване и по този начин им делегират задълженията си относно използваните опаковки.

 

Основното недоволство на хората е за местата, на които са поставени контейнерите за разделно сметосъбиране. От организациите по оползотворяване на боклука обаче обясняват, че не те са отговорни за това разпределяне. Общината изготвя карта за поставянето на кофите, като се съобразява с фактори като инфраструктура, трафик, възможност на сметосъбиращите камиони да обслужват района. Така например в тесните улици не се поставят такива контейнери, тъй като камионите със специализирана техника на могат да минат оттам. След като картата бъде изготвена, общината предоставя локациите за контейнерите на всяко от дружествата.

 

Жалбите

 

Ако имате възражение относно някоя от локациите, трябва да изпратите жалба в писмена форма към съответния общински район. Ако пък забележите нередност около самите контейнери, сигналът отново трябва да бъде отправен към общината или инспектората. На свой ред те го предават на съответното дружество, което по договор е задължено да реагира в рамките на 24 часа.

 

Внос на боклук

 

За да функционират, рециклаторите имат нужда от определено количество суровина. Когато то не достига на територията на страната, се налага да го внасят, най-често от съседни държави като Гърция, Сърбия, Румъния. От два завода за преработка на стъкло и пластмаса разказаха, че при по-ефективно изхвърляне и предварително третиране на отпадъците при тях ще достига съответно по-голям обем рециклируеми български отпадъци.

 

Освен организациите по оползотворяване на отпадъка на територията на Столичната община функционира и Столично предприятие за третиране на отпадъци (СПТО). Там попадат смесените битови отпадъци от сивите контейнери заедно с разделно събраните хранителни и зелени биоотпадъци. От предприятието разказаха, че там също разделят рециклируемите материали от останалите. Дори съдържанието на контейнера за смесен отпадък минава сортиране. Отделената суровина се продава чрез търгове с явно наддаване. Освен това в СПТО се произвежда RDF – твърдо/модифицирано гориво, което се получава от някои отпадъци, негодни за рециклиране. След производството RDF се предава за оползотворяване на циментови заводи.

 

Тъй като предприятието е общинско, неговата дейност се финансира чрез таксата за битови отпадъци, тоест с парите на всички в столицата. От СПТО обясниха, че ако се увеличи разделното събиране и изхвърляне на отпадъци от гражданите, разходите по обработка на смесения битов отпадък ще намалеят. По-ниски общински разходи би трябвало (поне на теория) да означават и по-ниски данъци.

 

Според данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2015 г. българите са генерирали средно 420 кг битови отпадъци на човек, като най-много боклук е събран в София – 643 000 тона, а най-малко във Видин – 22 000 тона.

 

Камионите

 

Разпространено е мнението, че служителите по сметосъбиране изпразват съдържанието на всички цветни контейнери в един и същ камион. Това създава нежелание у много хора да изхвърлят боклука си разделно. Това не е вярно – следва се стриктен график, според който всеки ден се събира различен рециклируем материал. Един камион днес събира жълтите контейнери, утре зелените и пр.

 

Камионите се придвижват нощем, за да не пречат на трафика и да имат по-лесен достъп до кофите. Един от шофьорите разказа, че въпреки това се случва минувачите да влизат в конфликт с него по теми, свързани с разделното събиране на боклука и неговото рециклиране.

 

В действителност тези работници са последните хора, които могат да бъдат държани отговорни за случващото се. Те работят по определен маршрут, стриктни правила и дейността им се контролира както от съответната организация по оползотворяване, така и от собствения им работодател. В камионите има по няколко GPS системи, а кофите се проверяват периодично.

 

Тоест няма как в един ден камионът да натовари съдържанието от кофите за стъкло и хартия например. В случай че го направят, работниците ще бъдат глобени, тъй като по този начин биха затруднили дейността на следващия подизпълнител по веригата на рециклирането. Служителите разказаха и че когато в контейнера има голямо количество несъответстващ отпадък, им се забранява да изпразнят тази кофа при останалия рециклируем материал. Показаха и снимки на случаи, в които лек автомобил е блокирал достъпа на камиона до кофите. Тогава събирачите на отпадъците изпращат снимката на работодателя си, за да се документира, че съответният контейнер е пропуснат.

 

Сепарирането

 

След като боклукът се събере от контейнерите за рециклиране, съответният рециклируем материал се транспортира до инсталация за сепариране и балиране. В зависимост от практиките на организацията по оползотворяване на отпадъка тази инсталация може да бъде тяхна собственост или на подизпълнител.

16 млн. лв подарък за най-бедните

 

Според неправителствената организация “За Земята” хората, които ровят по кофите за боклук, отговарят за приблизително 50% от разделянето на отпадъка в Столичната община. Тук влизат предимно хора от общности с ниски доходи. За 2015 г. събраният от тях рециклируем материал възлиза на 87 169 тона, като организацията изчислява, че така са спестени обществени средства в размер на 15 982 527 лв. от сметоизвозване, третиране и депониране на отпадъците.

 

Посетихме една такава инсталация, за да онагледим приблизителните стъпки, през които минава рециклируемият материал тук:

 

– Камионът минава през кантар, след което изсипва отпадъка на площадката за обработване и минава отново през кантара – така се отчита колко тона суровина са доставени.

 

– Отпадъкът се поставя на изкачваща лента, която го отвежда до втория етаж на инсталацията и хоризонтална поточна линия, на която няколко работници ръчно го сортират и контролират. Ако смесен битов отпадък е попаднал в кофата за рециклиране, тук е мястото, където той се отделя. Работниците също така премахват капачки и други неподходящи материали.

 

– Материалът се сортира на купчини по вид: велпапе, найлони, пластмаса (разделена по цвят и вид, в зависимост от изискванията на рециклатора), метални опаковки, стъкло (разделя се по цвят тук или в отделна инсталация), тетрапак. Отпадъкът, който не е годен за рециклиране или за който в България не е развита съответната рециклираща технология, се транспортира до сметище.

 

– В някои случаи, както със стъклото, материалът може да премине през по-фина обработка. Например някои рециклатори изискват материалът да е с много високо качество и нисък процент на примеси, което означава да премине през магнитна и оптична инсталация.

 

– Суровина от един вид се поставя на лента, в задната част на която има преса за балиране. Тъй като стъклото не може да бъде балирано, то се натрошава на т.нар. трошки. Балирането и натрошаването дават възможност суровината да заема минимално количество площ и да се транспортира до следващото звено максимално ефективно.

 

– Всеки краен преработвател, тоест рециклатор, има специфични изисквания за качество и количество на суровината. Сепариращото звено е длъжно да се съобрази с тези изисквания и да транспортира изискуемото количество суровина, след като се натрупа.

 

Рециклиране

 

В някои случаи рециклаторът приема балирана суровина и я обработва, така че по-късно да я продаде на производител. По-често обаче рециклаторът е и производител на част от материалите, които достигат крайния потребител и затварят кръговрата.

Що се отнася до битовите отпадъци, в България се рециклират основно стъкло, метал, хартия/картон и пластмаси. Всеки рециклатор има своя технология и процес, както и изисквания за входящата суровина. От няколко рециклатора разказаха какъв процес използват и с какви проблеми се сблъскват.

 

Финансите

 

От чисто финансова гледна точка в рециклирането има смисъл за всеки отделен гражданин. Според закона производителите на стоки включват такса рециклиране към цената на крайния продукт. Тоест, купувайки дадена стока, вие заплащате за оползотворяването на опаковката. От друга страна, плащате и такса смет, която към момента не отговаря на произведеното количество боклук, но се очаква това да се промени през 2019 г. Така излиза, че ако изхвърлите рециклируемите си отпадъци в смесения контейнер, вместо в цветния, ще платите два пъти за един и същ отпадък.

 

Освен това има глоби за физически и юридически лица, които изхвърлят масово разпространени отпадъци, обозначени за разделно събиране, в контейнери за смесени. Този механизъм не работи към момента – на един инспектор се падат близо 3000 жители, нарушенията, свързани с изхвърлянето на битови отпадъци, се проследяват трудно от община, която дори не може да регулира паркирането в зелени площи. Но на теория би трябвало да се засилва.

 

Глобите

 

Физически лица, които изхвърлят рециклируеми отпадъци в “сивите контейнери” за смесени битови отпадъци или поставят неподходящи материали в “цветните контейнери” за рециклиране, следва да бъдат глобени с между 150 и 500 лв. При повторно нарушение се налага глоба в двоен размер. Има обаче вратичка: “явно маловажни случаи на административни нарушения” се санкционират с глоба от 10 лв., а само маловажни – от 10 до 50 лв. Явно всички нарушения са такива, защото според официални данни на Столичния инспекторат за 2016 г. са наложени 6473 глоби с квитанции на обща стойност 64 730 лв. на единична стойност 10 лв. По същата са наложени и 353 глоби с фиш на обща стойност 15 480 лв., тоест по 43.85 лв. на глоба.

 

Ако има нещо, което е напълно ясно след обиколката на всички етапи от боклучената инфраструктура на София, е, че всичко се крепи и зависи най-много от този най-непредсказуем фактор в нея – жителите на града. С други думи, системата е готова и работи. Колкото повече хора участват в нея, толкова по-добре ще е за всички. Дори и само да започнем с отделянето на биоотпадъците от останалите, пак ще подпомогнем значително битката с боклука. Да оставим за малко настрана политическите и икономически зависимости, които винаги блуждаят около нещо, което струва толкова много публични пари (за тях на стр. 16-17). Факт е, че София е все по-голяма, генерира все повече отпадъци и трябва да намери начин да се справя с тях, ако не иска да бъде затрупана. Добрата новина е, че има решение. Трябва само да бъде ползвано.

Европа и София

 

До 2030 г. страните членки трябва да достигнат 65% рециклиране на битови отпадъци и 75% рециклиране на отпадъци от опаковки. Според “Програма за управление на отпадъците 2015 – 2020 г.” на Столичната община целта е за 2016 г. да бъдат рециклирани 26% от общото тегло на битовите отпадъци (хартия, картон, стъкло, пластмаси, метал), до 2018 г. – 40%, а до 2020 г. – 50%.

 

Спамът и общината

 

В програмата до 2020 г. на Столичната община е отбелязано, че ще стартира принтирането на стикери “против нежелана поща”, по пример на други европейски държави. Целта на тези стикери е да не получавате принтирани рекламни материали в пощенската си кутия, когато нямате желание да ги четете. Тази мярка би трябвало да намали генерирането на хартиени отпадъци и в същото време да помогне на бизнеса, тъй като рекламните материали ще достигат само до онези потребители, които биха им обърнали внимание. В програмата също така е упоменато, че мярката ще бъде съгласувана с рекламодатели и разпространители на рекламни материали, така че стикерите в действителност да бъдат уважени.

 

Изглежда логично всеки гражданин да има бърз и лесен достъп до информация дали стикерите в момента се отпечатват и как може да се снабди с тях. В контактния център на Столичната община обаче бяха изненадани от този въпрос и обявиха, че трябва да прегледат целия сайт на общината, за да могат да отговорят. Предположиха, че на този въпрос могат да отговорят в дирекция “Зелена система” или в контактния център за управление на отпадъците към Столичния инспекторат, като предоставиха телефонни номера на двете звена. Докато първите не отговориха на обаждането, от Столичния инспекторат се опитаха да насочат въпроса отново към Столичната община, а след това предложиха запитването да бъде отправено към секретаря на директора на Столичния инспекторат. В отговор на молбата да получа информация, без да се свързвам с висши управленски звена, от Столичния инспекторат затвориха телефона.