На прицел са пластмасовите клечки за уши, приборите, чиниите, сламките, бъркалките и пръчките за балони

Европейската комисия предлага сериозни ограничения за пластмасовите еднократни продукти, които, след като бъдат изхвърлени, се превръщат в основен замърсител на морските води. На прицел са пластмасовите клечки за уши, приборите, чиниите, сламките, бъркалките и пръчките за балони, които заедно с изгубените или изоставените риболовни уреди съставляват около 70% от всички морски отпадъци.

В световен мащаб пластмасите представляват 85% от отпадъците в морето. Те стигат дори до белите дробове и трапезата на хората, без да е известно какво е въздействието на съдържащите се във въздуха, водата и храната пластмасови микрочастици върху човешкото здраве, съобщи Еврокомисията.

С новите правила ще се въведат следните мерки:

  • Когато има алтернативи на достъпни цени, ще бъде забранено предлагането на пластмасови продукти за еднократна употреба на пазара. Забраната ще засегне пластмасовите клечки за уши, прибори, чинии, сламки, бъркалки и пръчки за балони , които ще трябва да се произвеждат от по-устойчиви материали. Пластмасовите съдове за напитки ще се допускат на пазара, само ако техните капачки остават прикрепени към тях.
  • Държавите членки ще трябва да намалят използването на пластмасови съдове за хранителни продукти и пластмасови чаши. Това ще става чрез национални цели за намаляване на потреблението, алтернативни продукти или като се гарантира, че еднократни пластмасови изделия не се предоставят безплатно.
  • Производителите ще помагат за покриването на разходите за управление на отпадъците и почистване, както и с мерки за повишаване на информираността по отношение на съдовете, опаковките и обвивките за хранителни продукти (напр. на чипс или бонбони), съдовете за напитки и чашите, цигарените фасове, мокрите кърпички, балоните и леките пластмасови торбички. Секторът ще получи стимули да разработва по-малко замърсяващи алтернативи за тези продукти.
  • Държавите членки ще бъдат задължени да събират 90% от пластмасовите бутилки за еднократна употреба към 2025 г., например чрез депозитни системи.
  • За определени продукти ще се изисква поставянето на ясни етикети, върху които е посочено как трябва да бъдат изхвърлени отпадъците, какви са отрицателните екологични последици от продукта и какво е съдържанието на пластмаса в него. Това ще се прилага за дамските превръзки, мокрите кърпички и балоните.
  • Държавите членки ще бъдат задължени да повишават осведомеността на потребителите за отрицателните последици от изхвърлянето на пластмасови продукти за еднократна употреба и риболовни уреди, както и за наличните системи за повторна употреба и възможностите за управление на отпадъците за всички тези продукти.

Що се отнася до риболовните уреди, които съставляват 27% от всички отпадъци по плажовете, Комисията възнамерява да допълни съществуващата рамката с режими на отговорност за производителите на риболовни уреди, съдържащи пластмаса.

Следващи стъпки

Сега предстои предложенията на Комисията да бъдат внесени в Европейския парламент и Съвета за приемане. Комисията призовава останалите институции да разгледат приоритетно този въпрос и да постигнат осезаеми резултати за европейците преди изборите през май 2019 г.

По случай Световния ден на околната среда на 5 юни Комисията също така ще даде началото на информационна кампания в целия ЕС, за да привлече вниманието към избора на потребителите и да подчертае ролята на всеки един човек в борбата с морските отпадъци и замърсяването с пластмаси.

Разбира се, борбата с генерираните в ЕС морски отпадъци е само част от глобалната картина. Като поема водещата роля обаче, Европейският съюз ще бъде в силна позиция да предизвика промени на световно равнище – чрез Г-7 и Г-20 и посредством прилагането на целите на ООН за устойчиво развитие.

След предприетите през 2015 г. мерки по отношение на пластмасовите торбички 72% от европейците заявяват, че вече използват по-малко такива торбички (проучване „Евробарометър“).

С новите мерки ще се избегнат емисии в размер на 3,4 млн. тона CO2 еквивалент, както и екологични щети на стойност 22 млрд. евро до 2030 г. Предвижда се да се спестят около 6,5 млрд. евро на потребителите, твърди Еврокомисията.

 

Източник: www.investor.bg