Изх.№1/11.01.2016 г.

 

 

ДО

Г-ЖА ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА

МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

 

 

 

ОТНОСНО: Становище по проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците (ЗУО)

 

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ВАСИЛЕВА,

 

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на околната среди и водите проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ (в сила от 13.07.2012 г.)[1], в дадения срок представяме изложеното по-долу становище на Асоциация на рециклиращата индустрия.

 

  1. Предложение за изменения и допълнения в чл. 18 от ЗУО (§ 7 от проект на ЗИД на ЗУО)

 

В § 7, т. 2 от проекта на ЗИД на ЗУО е предвидена промяна в чл. 18 от ЗУО, съгласно която Министърът на околната среда и водите може да „възложи текущи промени с обхват и честота по негова преценка“ на лицата, които пускат на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци; лицата, които изпълняват задълженият си индивидуално; организациите по оползотворяване; лицата, извършващи дейности по събиране, транспортиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци по договор с организация по оползотворяване или с лица, които изпълняват задълженията си индивидуално, във връзка с изпълнение на техните цели и задълженията по този закон.

Също така, в чл. 18, ал. 4 е предвидено министърът едностранно да определя лицата, извършващи проверките – регистрираният одитор или одиторско предприятие и лицето с техническо образование.

 

Предложение:

 

Предлагаме горецитираните предложения за изменение и допълнение на чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от ЗУО да отпаднат.

Евентуално, предлагаме броят на проверките да бъде ограничен до две в рамките на една календарна година, както и да се установят обективни и ясни правила за избор на проверяващите лица и за определяне на тяхното възнаграждение.

Мотиви: Считаме, че с горецитираната промяна в ЗУО се предоставят необосновано широки правомощия на министъра на околната среда и водите да инициира проверки и че се създава възможност за административен произвол и упражняване на противоправен натиск върху определени стопански субекти, както и че се създават условия за корупция във връзка с избора на проверяващи лица. Законът следва да определя разумни граници на възможността за извършване на проверки, така че да се гарантира защита на правата и интересите на проверяваното лице и да се предотвратят субективният подход и възможни злоупотреби с предоставените от закона правомощия. С разпоредбите на ЗИД на ЗУО в тази редакция се дава възможност някое от лицата по чл. 18, ал. 3 т. 1-4 да бъде подложено на проверки за едни и същи факти и един и същ период неограничен брой пъти. Това противоречи на целта и духа на закона за гарантиране правата на проверявано лице, спазена в нашето законодателство (ДОПК, ЗАНН и т.н). Считаме, че текущите проверки следва да са лимитирани по брой и обхват, за да не се възпрепятства нормалната дейност на проверяването лице през един неограничен период от време, както и да се гарантира изборът на проверяващите лица на случаен принцип. Още повече, че разходите за извършване на текущите проверки са за сметка на проверяваното лице.

  1. Предложение за нова ал. 10 на чл. 18 от ЗУО

 

            Предлагаме в в чл. 18 да бъде създадена нова ал. 10 със следното съдържание:

(10) Отчетите и документите по ал. 1 и докладите по ал. 2 и 5 са публични и се публикуват на интернет страницата на Министерство на околната среда и водите в седемдневен срок от предоставянето им.

 

Мотиви: данните и информацията, съдържащи се в отчетите и докладите по чл. 18 от ЗУО, относно размерите на продуктовите такси (лицензионни възнаграждения), начина на тяхното образуване и разходване; събирането, оползотворяването и обезвреждането на отпадъците, както и другите данни от отчетите и докладите съставляват информация от обществен интерес. Достъпът до тази информация е от съществено значение за формирането на мнение от гражданите и организациите по важни за обществото теми.

 

  1. Предложение за създаване на нова ал. 7 на чл. 19 от ЗУО (§ 8 от проекта на ЗИД на ЗУО)

 

В § 8 от проекта на ЗИД на ЗУО е предвидено създаване на ал. 7 на чл. 19 от ЗУО със следното съдържание:

„(7) За площадките по ал. 3, т. 11, които се осигуряват и експлоатират самостоятелно от общината не се прилагат изискванията на чл. 38, ал. 1 и чл. 69, ал. 2. На тези площадки не могат да се разполагат контейнери, собственост на лица по чл. 14, ал. 2.“

 

Предлагаме да отпадне първото изречение на ал. 7, с което площадките, които се осигуряват и експлоатират само от общината, се поставят в привилегировано положение спрямо площадките на всички други правни субекти, като общинските площадки се освобождават от изискването за представяне на банкова гаранция (чл. 69, ал. 2 от ЗУО) и от законовото ограничение площадките да бъдат разположени на територии, за които съгласно устройствен план са допустими производствени и складови дейности

 

Мотиви: Считаме, че текстът на ал. 7 в този вид нарушава основни принципи и норми на Конституцията на Република Българгия, включително чл. 19, ал. 2 от Конституцията, според която разпоредба законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя; както и свободната стопанска инициатива, която е в основата на икономиката на Република България (чл. 19, ал. 1 от Конституцията). Нарушена е и нормата на чл. 2 от Закона за собствеността, според която собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите и други юридически лица и на граждани; всички видове собственост се ползуват с еднакви възможности за развитие и закрила.

 

  1. Предложение за изменение и допълнение на чл. 35, ал. 2, т. 3 от ЗУО (§ 13 от проекта на ЗИД на ЗУО)

 

В § 13, т. 2 от проекта на ЗИД на ЗУО е предвидено следното изменение и дполънение на чл. 35, ал. 2, т. 3 от ЗУО:

 

В ал. 2, т. 3 след съкращението в скоби „(НУБА)“ се поставя запетая, съюзът „и“ се заличава, а след съкращението в скоби („ИУМПС“) се добавяи дейности по разглобяване на употребявани автомобилни компоненти или цели автомобили, с цел получаване на части, детайли и вещества с последващото им съхранение или продажба”.

 

Предлагаме, предложеното допълнине на чл. 35, ал. 2, т. 3 от ЗУО да отпадне.

 

Мотиви: в случая не са налице отпадъци по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО и дейности по управление на отпадъци (по смисъла на § 1, т. 46 от ДР на ЗУО) и посочените дейности не попадат в предметния обхват на Закона за управление на отпадъците. Евентуално, считаме, че текстът следва да бъде редактиран, за да се обхванат само дейностите, извършвани системно и със стопански характер.

 

  1. Предложение за изменение и допълнение на чл. 38 от ЗУО (§ 14 от проекта на ЗИД на ЗУО)

           

            В § 14, т. 4 е предвидено създаване на ал. 5 на чл. 38 от ЗУО със следното съдържание:

(5) Изискването по ал. 4 не се прилага за разплащания от физически лица, когато общата стойност на сключените от съответното физическо лице сделки с ОЧЦМ не надвишава 100 лв. в рамките на една календарна година.

 

Предлагаме редакционна промяна в текста на ал. 5 като „от“ се замени с „към“ “, и „100 лв.“ се замени с „1000 лв.“, а именно:

(5) Изискването по ал. 4 не се прилага за разплащания към физически лица, когато общата стойност на сключените от съответното физическо лице сделки с ОЧЦМ не надвишава 1000 лв. в рамките на една календарна година.

Мотиви: Целта на предложението е да се прецизира текстът на разпоредбата, за да се избегнат евентуални спорове по прилагането й в практиката. В случая става въпрос за плащания към физически лица, които предават отпадъци, а не за плащания, извършвани от физически лица.

С предложението се увеличава и лимитът на плащанията в брой от 100 лв. на 1000 лв. на година. Считаме, че сумата от 100 лв. на едно физическо лица за една календарна година не е достатъчна и с нея няма да се преодолее непропорционалното ограничаване на стопанската дейност, наложено с разпоредабата на чл. 38, ал. 3 от ЗУО. Предлагаме лимитът за плащания в брой да бъде увеличен на 1000 /хиляда/ лв. на едно физическо лице за една календарна година. Тази сума се равнява на 500 евро и е в пъти по-малка от лимитите за плащания в брой при предаване на отпадъци в другите европейски държави, в които има такова ограничение (напр: в Испания – 2 500 евро/сделка; Белгия – 1 000 евро/сделка, Гърция – 500 евро/година). Считаме, че наличието на твърде нисък лимит за плащанията в брой, какъвто е лимитът от 100 лв. на физическо лице за една календарна година, означава напрактика запазване на забраната за плащания в брой и няма да доведе до реална промяна в положението в бранша. Това ще засегне събираемостта на отпадъците, тъй като за малки количества отпадъци няма да има стимул да бъдат предавани. Това ще доведе или до нерегламентирано изоставяне на тези отпадъци, като по този начин ще се образуват нерегламентирани сметища, или до липса или намаляването на събираемостта им и същевременно до растящ сив сектор. В полза на държавата няма да постъпва и окончателният данък в размер на 10 % върху стойността на отпадъците.

 

  1. Предложение за изменение и допълнение на чл. 48 от ЗУО (§ 19 от проекта на ЗИД на ЗУО)

 

6.1. Предложение за отмяна на чл. 48, ал. 7 от ЗУО

 

Предлагаме чл. 48, ал.7 от ЗУО да отпадне.

 

Мотиви: въвежда неправомерна забрана за предоставяне на публични данни и информация , включително в нарушение на Конвенцията от Орхус за достъп до информация за обществото по въпроси свързани с околната среда.

 

6.2. Предложение за промяна в новата ал. 8 на чл. 48 от ЗУО

 

В § 19 от проекта на ЗИД на ЗУО е предвидено създаване на нова ал. 8 на чл. 48 със следното съдържание:

 

„(8) Воденето на публичните регистри по чл. 45, ал. 1, воденето на отчетност и предоставянето на информация, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 се осъществява чрез национална информационна система „Отпадъци“, поддържана от ИАОС.“

Предложение за допълнение на ал. 8 на чл. 48: в края на текста да се добави следното изречение: „ИАОС осигурява публичност на данните в националната информационна система по реда на Закона за достъп до обществена информация.“

 

Мотиви: Направеното предложение има за цел да даде достъп на гражданите и обществото до информацията, съдържаща се в националната информационна система. Публичността, прозрачността и проследимостта на образуваните количества отпадъци и на дейностите по тяхното оползотворяване и обезвреждане е от съществено значение за повишаване на общественото доверие и постигане на по-голяма ангажираност и съпричастност на населението за намаляване на отпадъците и екологосъобразното им упавление. Публичността, прозрачността и проследимостта на отпадъците чрез онлайн достъп на обществото е отдавна установена добра практика в други държави-членки на Европейския съюз (например Франция), и е с доказани положителни резултати.

 

  1. Предложение за измение на чл. 58, ал. 3 от ЗУО

 

Действащ текст на чл. 58 от ЗУО:

Чл. 58. (1) В Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда постъпват сумите от:

  1. таксите по чл. 59;
  2. глобите и имуществените санкции по глава шеста – когато наказателните постановления са издадени от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(2) По бюджета на съответната община постъпват сумите от глобите и имуществените санкции по глава шеста – когато наказателните постановления са издадени от кмета на общината.

(3) Средствата по ал. 1 и 2 се разходват за проекти и обекти за управление на отпадъци.

 

Предложение за изменение на чл. 58, ал. 3 от ЗУО:

(3) Средствата по ал. 1, т. 1 се разходват целево за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на съответните отпадъци. Средствата по ал. 1, т. 2 и ал. 2 се разходват за проекти и обекти за управление на отпадъци.

 

Мотиви: според ЗУО продуктовите такси се заплащат от лицата по чл. 14, ал. 1 за изпълнение на нормативно установените им задължения за постигане на определени цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците. Приходите от таксите следва да бъдат използвани за изпълнение на дейностите и постигане на целите, за които са събрани.

 

  1. Предложение за създаване на чл. 58а от ЗУО (§ 24 от проекта на ЗИД на ЗУО)

 

В § 24 от проекта на ЗИД на ЗУО е предвидено създаването на нов чл. 58а.

 

Предложения:

– Да отпадне внасянето на депозита по чл. 58а от ЗУО.

– Евентуално, да се предвиди, средствата за финансиране на проверките да бъдат заплащани от банковата гаранция в случай, че задълженото лице не ги заплати доброволно в определен срок.

– Да се създаде нова ал. 9 на чл. 58а, която да урежда срока и реда за връщане на депозита за разходи на лицето, което ги е внесло, след отпадане на необходимостта от поддържане на такъв депозит.

 

Мотиви: Предложеният текст е в противоречие с установените в законодателството на Европейския съюз принципи за съразмерни и възпиращи санкции за физическите и юридическите лица, отговорни за управлението на отпадъци. По своята същност задължението за „осигуряване“ на тези средства за организациите по оползотворяване представляват разход по управление на отпадъците от ОЕЕО. В тази връзка така направеното предложение напълно противоречи на Директива 2012/19/ЕC на Европейския Парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО), тъй като там изрично е записано, че отговорността за покриване на разходи по управление на ОЕЕО трябва да бъде пропорционална, т.е. съответна на пазарния дял. Следователно възприетия единен подход към всички организации за оползотворяване е напълно неправилен. Стойността на тези средства, предвидени за разходи по проверките по чл. 18 от ЗУО, следва да отговаря на пазарния дял на всяка организация. И това не е случайно, логически проверката на организация с 3000 члена и пазарен дял 50 %  ще струва далеч повече от такава с 50 члена и пазарен дял 3% . На следващо място МОСВ ще създаде нова непосилна тежест върху бизнеса, което като резултат единствено може да засили сивата икономика.

 

  1. Предложение за изменение и допълнение на чл. 59 от ЗУО

 

Предлагаме да се създаде нова ал. 8 на чл. 59 от ЗУО, както следва:

“(8) Размерът на продуктовата такса по ал. 1 се определя въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците.”

 

Мотиви: с направеното предложение ЗУО се привежда в съответствие с разпоредбите на Закона за държавните такси и по-конкретно на чл. 2, ал. 2 от ЗДТ, установяващ принципа на разходоориентираност на държавните такси.

 

  1. Предложение за изменение в чл. 69, ал. 1, т. 3 (§ 26, т. 1 от проекта на ЗИД на ЗУО), в чл. 78, ал. 4, т. 2  (§ 33, т. 1 от проекта на ЗИД на ЗУО), в чл. 81, ал. 4, т. 2 (§ 36, т. 1 от проекта на ЗИД на ЗУО) и в чл. 104, ал. 1, т. 3 от от ЗУО (§ 43, т. 1, б. „б“)

Във всички посочени разпоредби се урежда представянето от заявителя на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за липса на задължения.

В тази връзка молим да съобразите разпоредбата на чл. 87, ал. 11 от ДОПК, в сила от 01.01.2016 г., която предвижда, че за целите на комплексното административно обслужване компетентните органи могат да изискват и да получават от органите по приходите удостоверения за наличие или липса на задължения на лицето с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Също така, разпоредбата на чл. 13а от АПК, предвиждаща, че административните органи прилагат комплексно административно обслужване при предоставяне на административни услуги.

 

С оглед на горното, предлагаме да отпадне изискването заявителят да представя удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, а такова да бъде служебно изисквано от административния орган.

 

  1. Предложения за изменения и допълнение на чл. 69, ал. 2 и 4 от ЗУО (§ 26 от проекта на ЗИД на ЗУО)

 

11.1. Относно въвеждането на банкова гаранция за дейности с ИУЕЕО и ИУМПС

В § 26 от проекта на ЗИД на ЗУО e предвидено изменение на чл. 69, ал. 2 от ЗУО, с което се въвежда изискване за представяне на банкова гаранция като условие за издаване на разрешение за извършване на дейности по третиране не само на ОЧЦМ, но и на ИУЕЕО и ИУМПС.

В Доклада на министъра, съпътстващ законопроекта, са изложени следните съображения за това изменение: необходимостта от ограничаване на нелоялната конкуренция и поради факта, че при предварителното третиране на тези отпадъци се добива голямо количество ОЧЦМ, а също така за преустановяване на дейности от лица с разрешения за ИУМПС и ИУЕЕО да приемат нелегално ОЧЦМ.

Считаме, че въвеждането на банкови гаранции за издаване на разрешение за дейностите с допълнителни потоци отпадъци не е подходяща и ефикасна мярка за борба с посочените проблеми и според нас няма да доведе до желаните от министерството резултати. Увеличението на финансовата тежест над легалния бизнес, ще има единствено за ефект увеличаване на сивия сектор в бранша. Считаме, че правилният подход за разрешаване на проблемите в бранша е чрез намаляване на финансовата и административната тежест над бизнеса, за да се намали сивият сектор в бранша, и осигуряване на ефективност и безпристрастност в дейността на контролните органи.

 

В случай, че в законопроекта бъдат запазени банковите гаранции за издаване на разрешения за дейности с ИУМПС и ИУЕЕО, считаме, че следва да се въведе банкова гаранция и за търговците и брокери с отпадъци, за да има равнопоставеност на стопанските субекти и да не се допуска нелоялна конкуренция.

 

11.2. Относно размера на банковите гаранции

 

С предложеното изменение на чл. 69, ал. 2 от ЗУО, банковите гаранции се намаляват от 30 000 лв. (25 000 лв. и 5 000 лв. за площадка) на 20 000 лв. (15 000 лв. и 5 000 лв. на площадка).

 

В Решение № 220 от 11.03.2015 г. на КЗК, Комисия за защита на конкуренцията е установила, че „разпоредбите на чл. 69, ал. 2, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от ЗУО са от естество да ограничат конкуренцията на пазара на ОЧЦМ, тъй като могат да представляват бариера за навлизане на този пазар. … От друга страна, разпоредбата на чл. 69 не урежда въпроса кои точно задължения и отговорности обезпечава предоставената банкова гаранция.“

В заключение, КЗК постановява следното: „изискването за предоставяне на банкова при разгледаните по-горе условия следва да бъде преразгледано от органите, разполагащи със законодателна инициатива, които да преценят дали то е необходимо за постигане на целта за защита на собствеността, и ако това е така дали не е прекомерно с оглед постигането на тази цел.“

„Според Комисията, в случай, че изискването за предоставяне на банкова гаранция бъде счетено за необходимо, размерът й не следва да е прекалено висок, а да е съобразен с обстоятелството, че дейността по третиране на отпадъци изисква сериозни финансови инвестиции. Освен това, КЗК счита за важно да бъде законово установено какви точно рискове и вреди банковата гаранция обезпечава, както и да бъдат предвидени механизми за защита правата на засегнатото от усвояването на банковата гаранция предприятие.“

 

С оглед на горното, считаме, че предложеното от МОСВ изменение на чл. 69, ал. 2 от ЗУО не отговаря на указанията, дадени от Комисия за защита на конкуренцията. Не ни е известно да е извършвано каквото и да е обсъждане на необходимостта от въвеждане на банкови гаранции. В доклада на министъра към ЗИД липсват и каквито и да е мотиви и съображения в тази посока, както и обосновка на размера на банковата гаранция. Считаме, че размерът от 20 000 лв. е твърде висок и непосилен за малките и голяма част от средните предприятия от бранша. Също така, в ЗУО не е посочено какви точно отговорности и задължения обезпечава банковата гаранция.

 

11.3. Относно хипотезите на усвояване на банковата гаранция

 

В § 26, т. 3 е предвидено следното изменение на чл. 69, ал. 4, т. 1 от ЗУО: след думата „разрешението“ се добавя „в случаите по чл. 75, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 6, както и чл. 75, ал. 2, т. 1 и 2“.

 

С предложеното от МОСВ изменение отново усвояването на банковата гаранция се обвързва с определени хипотези на отнемане на издаденото разрешение, което считаме за незаконосъобразно. Банковата гаранция следва да обезпечава конкретна финансова отговорност на титуляра на разрешението и да бъде усвоявана само в случай, че съответното лице е причинило вреди и същите не бъдат отстранени доброволно в определен срок. Усвояването на гаранцията следва да бъде ограничено единствено до размера на реално причинената вреда.

По този начин формулирани, хипотезите на усвояване на банковата гаранция, запазват своя характер на незаконосъобразна, скрита имуществена санкция за отнемане на разрешение или заличаване на площадка от разрешение. Законосъобразното налагане на имуществени санкции като административнонаказателна отговорност, изисква в закона да е предвиден състав на административно нарушение, чието извършване от определено лице да бъде установено и доказано при спазване на определени процедурни правила, гарантиращи установяване на истината и правото на защита на наказаното лице, и наказанието се налага с наказателно постановление, подлежащо на съдебен контрол. Такива законови, процедурни и институционални гаранции за защита на правата на засегнатото лице при усвояване на банковата гаранция липсват. Считаме, че в случая е налице нарушение на основни правата, гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, и Европейската харта за основните права на Европейския съюз, включително, но не само. правото на справедлив съдебен процес, забраната за едно и също нарушение да се налагат две наказания и др.

 

В горния смисъл е изрично и постановеното от КЗК в Решение № 220 от 11.03.2015 г. (стр. 39), а именно: „Видно от гореизложеното по отношение на хипотезите на усвояване на банковата гаранция в пълния размер или до размера, предоставен за отделна площадка, на практика банковата гаранция по-скоро се явява вид санкция за отнемане на разрешението за извършване на дейности по третиране на ОЧЦМ или за заличаване на отделни площадки от разрешението, а не обезпечава нанасянето на евентуални щети от съответното предприятие. Това води до прекомерно тежко наказание за едно и също нарушение, като в най-крайния случай то може да се изразява в налагане на имуществена санкция, отнемане на разрешението и усвояване на банковата гаранция в целия й размер.“

 

С оглед на гореизложеното, считаме, че предложените от МОСВ промени в чл. 69, ал. 2 и 4 от ЗУО не отговарят на изискванията, поставени в Решение № 220 от 11.03.2015 г. на Комисия за защита на конкуренцията.

 

11.4. Предложение за изменение на чл. 69, ал. 2 и 4 от ЗУО:

                  

Чл. 69 (2) При получаване на разрешението по чл. 67 лицата, извършващи дейности с ОЧЦМ, представят банкова гаранция в размер на 5000 лв. на площадка.

(4) Банковата гаранция по ал. 2 се издава в полза на Министъра на околната среда и водите и се усвоява при наложена имуществена санкция с влязло в сила наказателно постановление за нарушение, извършено на съответната площадка от лицето, на което е издадено разрешението, когато санкцията не е заплатена доброволно – до размера на вземането.

 

Мотиви:

С направеното предложение се предвижда банковата гаранция да се представя при получаване на разрешението по чл. 67 от ЗУО. По този начин се намалява финансовата и административна тежест за бизнеса, тъй като гаранцията ще се представя след одобряване на подаденото заявление и издаване на разрешението. Същевременно, представянето на гаранцията е условие за получаване на издаденото разрешение, като по този начин се гарантира представянето на гаранцията.

С предложената промяна се намалява размерът на банковата гаранция. Уточняват се и условията, при които гаранцията може да бъде усвоена, като е предвидено гаранцията да обезпечава имуществената отговорност на титуляра на разрешението за наложени и неплатени доброволно санкции.

С предложението се намалява финансовата тежест за икономическите оператори, извършващи дейности с ОЧЦМ, улеснява се достъпът до тези дейности на малки и средни предприятия, създават се благоприятни условия за развитие на конкуренцията в този пазарен сектор и за подобряване на качеството на извършваните дейности. Същевременно, се премахват разпоредби и ограничения, които нарушават основни правни принципи и норми, включително разпоредби на Конституцията на Република България и Закона за защита на конкуренцията. С направеното предложение разпоредбите на ЗУО се привеждат в съответствие с препоръките на Комисия за защита на конкуренцията, дадени с Решение № 220 от 11.03.2015 г.

 

11.5. Допълване на усвоена част от банковата гаранция

 

В § 26, т. 3 е предвидено изменение в чл. 69, ал. 4, т. 2, като накрая се добавя изречение второ: „В едномесечен срок след усвояването на банковата гаранция, лицето представя подновена до пълния размер банкова гаранция съгласно ал. 2.“

 

Предложение: изразът „след усвояването на банковата гаранция“ да се замени с „след получаване на писмено уведомление от Министъра на околната среда и водите за усвояване на банковата гаранция“.

 

Мотиви: С предложението се уточнява моментът, от който започва да тече едномесечният срок за представяне на подновена банкова гаранция. Това е необходимо, тъй като усвояването на гаранция става по едностранно искане на министъра, отправено към съответната банка, титулярът на разрешението не участва в процедурата и може да узнае в много по-късен момент, че е извършено усвояване на гаранцията.

  1. Предложения за промени във връзка с издаването на разрешения на организации по оползотворяване

 

12.1. Предложение за промяна в чл. 81 от ЗУО)

 

Настояща редакция на чл. 81, ал. 4, т. 9 от ЗУО

Чл. 81. (4) Организацията по оползотворяване и лицето, изпълняващо задълженията си индивидуално, прилагат към заявлението по ал. 2 следните документи:

  1. безусловна и неотменяема банкова гаранция за гарантиране постигане на целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци, за създаване на система по чл. 15 и обхващане на населението в нея;

 

            Предложение за промяна: да се отмени чл. 81, ал. 4, т. 9 от ЗУО и да се създаде нова ал. 7 на чл. 81 посоченото по-долу съдържание, като съответно се изменят и свързаните разпоредби (напр. чл. 82, ал. 1).

 

Чл. 81. (7) При получаване на разрешението по ал. 1, лицата представят безусловна и неотменяема банкова гаранция за гарантиране постигане на целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци, за създаване на система по чл. 15 и обхващане на населението в нея.

 

Мотиви:

С направеното предложение се предвижда банковата гаранция да се представя при получаване на разрешението по чл. 81, ал. 1 от ЗУО. По този начин се намалява финансовата и административна тежест за лицата, тъй като гаранцията ще се представя след одобряване на подаденото заявление и издаване на разрешението. Същевременно, представянето на гаранцията е условие за получаване на издаденото разрешение, като по този начин се гарантира представянето на гаранцията.

 

12.2. Предложение за промяна в чл. 82 от ЗУО

 

Настояща редакция:

 

Чл. 82. (1) Размерът на банковата гаранция по чл. 81, ал. 4, т. 9 е:

  1. за организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки, ИУМПС и ИУЕЕО – 1 000 000 лв.;
  2. за организациите за оползотворяване на отработени масла – 500 000 лв.;
  3. за организациите за оползотворяване на НУБА и излезли от употреба гуми – 100 000 лв.;
  4. за лицата, които изпълняват задълженията си индивидуално – 200 000 лв.

 

     Предложение за промяна: да се измени размерът на банковите гаранция, като се отчете пазарният дял на лицата, чиито задължения изпълнява съответната организация по оползотворяване, съответно на лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално. Например: несъразмерно е да се изисква от един малък производител с годишен оборот от 100 000 лв. да внася банкова гаранция в размер на 200 000 лв.

 

Мотиви: Считаме, че банковите гаранции в настоящия размер съставляват бариера за навлизане на пазара на малки и средни предприятия и че се създават условия за пазарни концентрации, картелни споразумения и злоупотреби с господстващо положение във вреда на потребителите, на българските граждани и на околната среда.

 

12.3. Предложение за промяна в чл. 82, ал. 3 от ЗУО

 

     Настояща редакция:

 

Чл. 82 (3) Банковата гаранция се издава в полза на министъра на околната среда и водите и се усвоява в следните случаи:

  1. при отнемане на разрешението – в пълен размер;
  2. при неизпълнение на една или повече от целите по чл. 14, ал. 1, до размера на дължимите такси по чл. 59, ал. 1, т. 2 и 3;
  3. при неизпълнение на задълженията за обхванато население в системите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране или оползотворяване, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1, пропорционално на установеното неизпълнение в проценти.

    

     Предложение за промени:

Чл. 82 (3) Банковата гаранция се издава в полза на министъра на околната среда и водите и се усвоява в следните случаи:

  1. 1. при неизпълнение на една или повече от целите по чл. 14, ал. 1, до размера на дължимите такси по чл. 59, ал. 1, т. 2 и 3 за неизпълнените цели;
  2. 2. при неизпълнение на задълженията за обхванато население в системите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране или оползотворяване, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1, пропорционално на установеното неизпълнение в проценти.

 

Мотиви: С предложението се уточняват условията, при които гаранцията може да бъде усвоена, за да няма банковата гаранция характер на незаконосъобразна скрита имуществена санкция и да се премахне кумулирането на множество наказания за едно и също нарушение.

 

12.4. Предложение за промяна в чл. 84, ал. 1 от ЗУО

 

Настояща редакция на чл. 84, ал. 1 от ЗУО:

Чл. 84. (1) Организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки представя към заявлението по чл. 81, ал. 2 сключени предварителни писмени договори с не по-малко от 10 общини, с които се гарантира предоставяне на разделно събиране на население не по-малко от 500 000 жители.

 

Предложение: чл. 84, ал. 1 да бъде отменена.

 

Мотиви: разпоредбата на чл. 84, ал. 1 създава бариера за навлизане на нови участници на пазара и ограничава конкуренцията в сектора в полза на съществуващите организации по опаковки. Премахването на това законодателно изискване би дало възможност на нови стопански субекти да развиват дейност в областта на събирането и оползотворяването на отпадъци от опаковки, а наличието на конкуренция би повишило ефективността на разделното събиране на отпадъци и би създало предпоставки за постигане на реални резултати в тази област.

 

 

  1. Предложение за изменение и допълнение на чл. 104, ал. 4 от ЗУО (§ 43 от ЗИД на ЗУО)

 

Настояща редакция на чл. 104, ал. 4 от ЗУО:

(4) В 15-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 или от отстраняване на нередовностите по ал. 3 изпълнителният директор на ИАОС или оправомощено от него длъжностно лице вписва в регистъра по ал. 1 търговците и брокерите на отпадъци.

 

Предложение за допълнение на чл. 104, ал. 4 от ЗУО: в края на изречението, след „търговците и брокерите на отпадъци“ да се добави: „и издава регистрационен документ“.

 

Мотиви: Съгласно действащия ЗУО на лицата, регистрирани като търговци и брокери на отпадъци не се издава никакъв документ, удостоверяващ извършената регистрация. Същевременно, публичният регистър на търговците и брокери на отпадъци, достъпен на интернет страницата на ИАОС, се поддържа единствено на български език и ИАОС отказва издаването на удостоверителни документи за извършената регистрация. Това съществено затруднява доказването на качеството „търговец“ или „брокери“ на отпадъци пред лица, които не владеят български език. Направеното предложение има за цел да предложи решение на проблем, възникнал в практиката при прилагането на ЗУО, така че да не се създават административни пречки пред стопанската дейност на регистрираните лица.

 

  1. Предложение за изменение и допълнение на чл. 107, ал. 1 от ЗУО (§ 44 от ЗИД на ЗУО)

 

В § 44 от ЗИД на ЗУО е предвидено създаване на нова т. 5 в чл. 107, ал. 1, според която регистрацията на вписан в регистъра търговец или брокер се прекратява: при извършване на дейност като търговец или брокер с отпадък, който не е вписан в регистъра по чл. 45, ал. 1, т. 6 от ЗУО.

 

Предложение: изразът “при извършване на” да се замени с “когато с влязло в сила наказателно постановление е установено, че е извършвана”.

 

Мотиви: предложението има за цел да гарантира, че прекратяването на регистрацията ще настъпи, само тогава, когато извършването на нарушението е установено и доказано по надлежен ред, за да се предотврати неоснователно увреждане на правата и законните интереси на засегнато лице.

 

  1. Предложение за изменение и допълнение на чл. 133 от ЗУО и т. 26а от § 1 на ДР на ЗУО  (§ 48 и § 59 от ЗИД на ЗУО)

 

В § 48 от ЗИД на ЗУО е предвидено създаване на нова т. 7 в ал. 1 на чл. 133 от ЗУО, с която се предвижда наказване с глоба от 300 до 1000 лв. физическо лице, което: “изземва съдържанието, обръща, нарушава целостта, естетическия вид и/или запалва съдове за събиране на отпадъци”.

 

В § 59 от ЗИД на ЗУО е предвидено създаване на нова т. 26а на § 1 от ДР на ЗУО, съдържащ легална дефиниция на „Посегателство върху съдове за събиране на отпадъци“, а именно: „всяко действие, свързано с изземване на съдържанието им, както и обръщането, нарушаването на целостта, естетическия види и/или запалването им.“

 

Предложение за промяна:

В чл. 133, ал. 1, т. 7 от ЗУО: в началото да се добави думата “системно”, да отпадне „обръща“, след „съдова за“ да се добави „разделно“.

След изменението текстът на т. 5 придобива следната редакция: системно изземва съдържанието, нарушава целостта, естетическия вид и/или запалва съдове за разделно събиране на отпадъци”.

 

В § 1, т. 26а от ДР ан ЗУО да отпадне “обръщането”.

 

Мотиви: считаме, че е прекомерно да се предвиджа глоба за еднократни актове по изземване на съдържанието, както и за определяне на деянието “обръщане на съд за събиране на отпадъци” като посегателство, съответно административно нарушение. Също така, считаме, че санкцията следва да бъде ограничена до посегателствата върху съдовете за разделно събиране на отпадъци.

  1. Предложение за промяна в чл. 145, ал. 2 и 3 от ЗУО (§ 52 от ЗИД на ЗУО)

 

В § 52 от ЗИД на ЗУО е предвидена промяна в санкциите за нарушения при дейности с ОЧЦМ, като санкциите са намалени в размер на:

– от 15 000 до 50 000 лв. за първо нарушение;

– от 30 000 до 100 000 лв. при повторно нарушение.

 

Предложение за промяна в чл. 145, ал. 2 и 3 от ЗУО:

(2) За нарушенията по ал. 1, т. 1 – 3, 5, 6, 8 – 11 се налагат имуществени санкции в размер от 3 000 до 10 000 лв., а в останалите случаи по ал. 1 – от 1000 до 5 000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1, т. 1 – 3, 5, 6, 8 – 11 се налага имуществена санкция в размер от 9 000 до 20 000 лв., а в останалите случаи по ал. 1 – от 2000 до 10 000 лв.

 

Мотиви: целта на предложението е санкциите да бъдат в разумен размер, съобразен с българските стандарти, така че да се запази техният наказателен и превантивен ефект, без да се довежда до неплатежоспособност наказаното лице. Също така, санкциите за нарушения при дейности с ОЧЦМ се уеднаквяват с размерите на санкциите, предвидени за нарушения при дейности с други видове отпадъци в т.ч. ИУМПС (чл. 143 от ЗУО), ИУЕЕО (чл. 141 от ЗУО); НУБА (чл. 140 от ЗУО); строителни отпадъци (чл. 136 от ЗУО).

 

  1. Предложение за промяна в § 64 и § 66 от ПЗР на ЗИД на ЗУО

 

В § 64 и § 66 са предвидени тримесечни срокове от влизане в сила на ЗИД на ЗУО за представяне на изменени или нови банкови гаранции от лицата с разрешения за дейности по третиране на ОЧЦМ, ИУЕЕО и ИУМПС.

 

Предлагаме тримесечният срок по § 64 и § 66 да бъде заменен с шестмесечен срок.

 

Мотиви: При проведено проучване сред членовете на асоциацията, беше установено, че тримесечният срок не е достатъчен за снабдяване с нова банкова гаранция, особено за лицата, които имат разрешения само за дейности с ИУЕЕО и/или ИУМПС и нямат издадена банкова гаранция. Снабдяването с такава гаранция отнема технологично време, включително за осигуряване на необходимите активи за обезпечаване на банката, издаваща гаранцията, и учредяване на обезпеченията. С оглед на това и с цел да не се създава напрежение в бранша, предлагаме срокът да бъде удължен на шестмесечен.

 

 

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ВАСИЛЕВА,

 

Считаме, че предложеният проект на ЗИД на ЗУО предлага козметични и незначителни промени. С предложените промени няма да се подобри настоящото положение в отрасъла. Основните проблеми, за които многократно сме Ви алармирали, остават незасегнати. От влизането в сила на ЗУО през 2012 г.  до сега не е извършвана оценка на неговото въздействие. Не е направен анализ относно това,  какво „тласка“ бизнеса в „сивия сектор“. Не са идентифицирани източниците на проблемите, за да се намерят подходящи решения. Не е ясно какъв ефект е постигнал законът по отношение на своите адресати.

Бихме искали отново да заявим очакването си за широко обществено обсъждане на подготвяните промени в Закона за управление на отпадъците, както и да потвърдим готовността си за включване в работна група или нейното експертно подпомагане за промяна на регулаторните режими и подобряване на бизнес средата в областта на управление на отпадъците и опазване на околната среда.

Изразяваме увереност, че МОСВ ще публикува обобщени предложенията за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, получени от представители на бизнеса.

 

 

С уважение,              /п/

Владимир Димитров

Изпълнителен директор

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Обн. ДВ. Бр .53 от 13 Юли 2012 г.